Въведение в данъчните таблици за наем
Данъчната таблица за наем е справочен инструмент, който показва как се облагат доходите от отдаване на имоти под наем. Тя помага на собствениците на жилищни, търговски и краткосрочни наемни имоти да изчислят дължимите данъци според действащите ставки и скали. В различните държави се прилагат различни подходи – от прогресивни федерални ставки до фиксирани проценти върху превишение на определени прагове. Разбирането на тези таблици е ключово за коректното деклариране на приходите и за избягване на санкции. В тази статия ще разгледаме три конкретни примера от Съединените щати, Обединеното кралство и щата Ню Йорк, като ще представим актуални данни за 2025 и 2026 година.

Федерални данъчни ставки за наем в Съединените щати (2025 г.)
При отдаване на недвижим имот под наем в САЩ нетният доход от наем (след приспадане на допустими разходи като лихви по ипотека, ремонти, застраховки и амортизация) се третира като обикновен доход. Той се облага по прогресивните федерални скали според статуса на деклариране и общия облагаем доход на лицето. За 2025 година скалите за едно лице (single filer) са следните:

| Облагаем доход (USD) | Данъчна ставка |
|---|---|
| 0 – 11 925 | 10 % |
| 11 926 – 48 400 | 12 % |
| 48 401 – 103 350 | 22 % |
| 103 351 – 197 300 | 24 % |
| 197 301 – 250 500 | 32 % |
| 250 501 – 626 350 | 35 % |
| 626 351 и повече | 37 % |
Тези ставки се прилагат само след като бъдат приспаднати всички разрешени разходи. За да се намали облагаемата основа, инвеститорите често използват следните основни удръжки:

- Лихви по ипотечен кредит за имота под наем.
- Разходи за управление на имота и комисиони на агенции.
- Ремонт и поддръжка (не капиталови подобрения).
- Застраховки и местни данъци върху собствеността.
- Амортизация на сградата (обикновено 27,5 години за жилищни имоти).
За пълна информация относно федералните правила за облагане на наемни доходи може да се консултирате с официалния наръчник на IRS, обобщен от Amerisave: Как се облага доходът от наем – пълно ръководство за инвеститори.

Данък върху комерсиални наеми в Обединеното кралство (над 150 001 GBP)
В Обединеното кралство за определени видове комерсиални наеми, чиято годишна стойност надхвърля 150 001 британски лири, се прилага специфичен данъчен режим. Той предвижда две равнища на облагане. Първото ниво обхваща частта от наемната стойност между 150 001 и 5 000 000 лири – върху нея се дължи 1 %. Второто ниво се прилага за частта над 5 000 000 лири, като ставката е 2 %. Този подход цели да обложи по-високите наемни потоци с по-висок процент, като същевременно запазва по-ниска ставка за средните стойности. Таблицата по-долу онагледява изчислението за имот с годишен наем от 8 000 000 лири:

| Диапазон (GBP) | Ставка | Дължим данък |
|---|---|---|
| 0 – 150 000 | 0 % (освободен) | 0 |
| 150 001 – 5 000 000 | 1 % | 48 500 |
| 5 000 001 – 8 000 000 | 2 % | 60 000 |
| Общо | 108 500 |
Важно е да се отбележи, че тези ставки са валидни за данъчната година 2025/2026 и се отнасят главно за търговски обекти, а не за жилищни наеми. Собствениците трябва да подават годишна декларация и да плащат дължимия данък в срок. Повече подробности са достъпни в официалната данъчна таблица на Ensors Chartered Accountants: Данъчни таблици 2025/2026.
Данък върху краткосрочни наеми в щата Ню Йорк
Щатът Ню Йорк налага данък върху продажбите (sales tax) върху заетостта на краткосрочни наемни единици, когато дневната ставка за наем надвишава 2,00 USD. Този данък се изчислява върху наемната стойност и се събира от платформата за резервации или от собственика. Освен щатския данък, в градовете като Ню Йорк се добавя и специфична такса за единица – за всеки ден заетост се дължат 1,50 USD на единица. Тази такса е допълнителна към общия процент на данъка върху продажбите. Основните характеристики на режима включват:
- Щатският данък се прилага за всички краткосрочни наеми (обикновено под 30 последователни дни).
- Таксата от 1,50 USD на ден се добавя към всяка резервация в рамките на град Ню Йорк.
- Освобождавания са възможни за хотели с повече от определена категория, но за частни краткосрочни наеми таксата е задължителна.
- Платформите като Airbnb и Booking.com често събират и превеждат този данък от името на домакините.
- Собствениците трябва да се регистрират в щатския департамент по данъчно облагане, ако управляват пряко наеми без посредник.
Тези правила са установени от New York State Department of Taxation and Finance и имат за цел да създадат равнопоставеност между краткосрочните наеми и традиционните хотели. Задължително е да се следи за промените в ставките, тъй като местните власти периодично ги актуализират.
Как да използваме данъчните таблици при изчисляване на данък върху наем
Правилното прилагане на данъчна таблица за наем изисква три основни стъпки. Първо, определете нетния облагаем доход от наем, като от общите постъпления извадите всички разрешени разходи. Второ, идентифицирайте приложимата скала в зависимост от юрисдикцията и статуса си – за физическо лице в САЩ това е прогресивната скала за обикновен доход, докато в Обединеното кралство за комерсиални наеми се използва двустепенната ставка. Трето, изчислете данъка, като умножите всяка част от дохода по съответния процент и сумирате резултатите. За краткосрочни наеми в Ню Йорк е необходимо да добавите и фиксираната дневна такса от 1,50 USD на единица. Винаги проверявайте за евентуални местни данъци, които не са включени в основните таблици. Препоръчва се консултация с професионален данъчен съветник, тъй като законодателството се променя често и грешките могат да доведат до сериозни финансови последици.
Източници
Информацията в тази статия е базирана на следните официални източници: Amerisave – ръководство за облагане на наемни доходи според IRS (достъпно на https://www.amerisave.com/learn/...); Ensors Chartered Accountants – Данъчни таблици за 2025/2026 (достъпно на https://www.ensors.co.uk/...); New York State Department of Taxation and Finance – правила за краткосрочни наеми (официален уебсайт на щатския департамент). Всички данни са актуални към 2025 г. и следва да се проверяват за изменения преди изготвяне на данъчни декларации.





